Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904)

 Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – донор, странник, откривател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски консултант, задграничен и почетен член на българското книжовно сдружение (1884).

 Каниц е персона с извънредно значение за опознаването на българските земи в годините директно преди Освобождението на България. През 1848 г. приключва Висшето художествено учебно заведение в Будапеща и едвам 14-годишен е „ гравьор практикант “ в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрестанно натрупа знания по история на изкуствата в елитните учебни заведения на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен.

 Става сътрудник и живописен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание „ Илюстрирте цайтунг “. Като подобен през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, с цел да отрази почналите безредици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли 1860 г., идвайки от Сърбия. За тази своя изследователска задача Каниц получава поддръжката на австро-унгарския император Франц Йосиф. От 1860 до 1875 г. обхожда Северна България 18 пъти.

 Пътуванията му са свързани с огромни инциденти и опасности. Сред българите той вижда така наречен от него „ образован цивилен детайл “, притежател на концепцията за българско учебно заведение и черква, ратуващ за национална автономия. В своите пътувания Каниц е подкрепян както от елементарни българи, по този начин от новосформиращата се интелигенция.

 Трудът му „ Дунавска България и Балканът. Исторически, географски, етнографски пътни студии от годините 1860–1875 “ е в 3 тома, които излизат в интервала 1875–1879 г. Посрещнат е с огромен интерес от европейската общност. В предговора Каниц дава систематизирана оценка за българите: най-многобройният народ на Балканите, с огромни умствени заложби, работливи и способни. Трудът е и най-пълният и сериозен справочник за историята, етнографията и географията на българските земи от втората половина на 19. век. Направената от него географска карта попълня белите полета на съществуващите до този миг карти, като включва 2300 селища, 35 манастира, пътища и замъци. Книгата му донася златен орден на Парижкия географски конгрес (1876). Отново посещава към този момент свободна България през 1879 г. като посетител на княз Александър І и през 1883 г. на тържествата по случай годишнината от Освобождението на България.

 Феликс Каниц е рицар на австрийския медал „ Франц Йосиф “. Носител на многочислени оценки, измежду които са австрийски орден „ За просвета и художество “, съветските ордени „ Св. Станислав “ и „ Св. Ана “ с брилянти, българският медал „ Св. Александър “ ІІ ст., сръбският медал „ Св. Сава “, саксонският медал „ Албрехт “ и други Изпълнител на волята на донора е неговият племенник Жак Каниц – маджарски държавен консултант. На 28 ноем. 1929 г. в писмото до Българска академия на науките той оповестява, че е изпратил от Будапеща 4 сандъка, съдържащи фотографии, няколко антични предмети и минерали, един ръкопис, допълнение към книгата на Ф. Каниц, издадено в Лайпциг на немски език, както и персоналната му библиотека. Посредник за преместването на материалите в София е българският дипломат във Виена. На 29.12. 1929 г. секретарят на Академията Иван Пеев-Плачков удостоверява тяхното приемане и благодари на Ж. Каниц за жеста.

 Същата година Академията приготвя празненство по случай 100 години от рождението на Феликс Каниц. На него като посетител е поканен и племенникът на донора. Честването се организира в тържествена конюнктура, а отчетите за заслугите му за етнографското, археологическото и географското проучване на българските земи изнасят членовете на Българска академия на науките Анастас Иширков, Стоян Романски и Богдан Филов.

 През юбилейната 1929 г. Ж. Каниц изпраща на Българска академия на науките и сумата 50 хил. лева за образуването на фонд „ Феликс Каниц “ за награждаването на писания по география и етнография, отпечатвани в университетските издания. Фондът се образува същата година и се употребява за подкрепяне на издателската активност.

 На 10 март 1936 г. Българска академия на науките получава посредством Българската царска легация в Будапеща в подарък акварелите на Ф. Каниц. Оригиналните скици, гравюри и акварели имат извънредно огромна историческа и художествена стойност. Така оформилият се богат и нетрадиционен списък на Ф. Каниц през днешния ден се съхранява в Научния списък на Българска академия на науките. Той се употребява от наши и задгранични откриватели за научни цели, за илюстрации и изложения.

Инфо: www.daritelite.bg